Червено боро завинаги

когато бях на 15
тайно мислех за теб,
беше лошо.
всеки ден чакаше на 10
метра от мен
жалко, че не
беше близо.
нямаше и гъг да кажа,
но щеше да ми е специално.
напомняше ми на идола ми,
когото слушам от 5 години.
сини очи
същата руса,
къса коса
до раменете.
малко мазна.
набола брада и
скъсани от теб.
нарочно.
дънки.
самоделен пиърсинг на веждата.

Днес
беше
пак там
но
този път
къса, руса и изкъпана коса.
пуловер от Пиик и Клопенбург
и прави сини модерни дънки.

цигарата няма да се махне от ръката ти,
а смачканата кутия от червено боро, от джоба ти.

1 година.
някои неща се променят,
но зависимостите ни си остават
същите за десет, петнайсет години
даже завинаги.