"Блажиш ли, блажиш ли, дедо попе?"

Помня човека, който каза, че обича религията, но мрази институцията. Аз бях. Беше вчера. Мислех го от много време. За ужасните връзпълни попове, които лъхат на домашна гроздова, и носът им червенее. Дядо коледа в черно.
Време е да започна да мисля по друг начин. Не бива да съм толкова крайна.
Защо така изведнъж?

Старец. Сляп. Видимо не особено богат. Виждала съм го на ъгъла на Ръковска и Графа с метална чашка в ръцете да проси. Попитайте ме защо никога не съм му давала нищо. И аз не знам. Днес докато аз и той чакахме трамвая, ( за мен  беше тъмно, за него обичайно тъмно) аз отново го подминах. Не коментирам това си действие.
Човекът се качи на тротоара с известни усилия и в същия момент зад гърба му се появи поп. В черно, висок, слаб, със добри сини очи.
Не съдете по външния вид, но човекът ВИДИМО носеше добра душа.
Не чух разговора, но по наблюдения, попът се предсави, обгърна с две ръце ръката на стареца и му даде нещо. Навярно пари. И си тръгна.
Когато трамваят дойде, попът отново се появи и поногна на стареца, да се качи в непригодения по никакъв начин за него трамвай.
Аз бях застинала на място и се упреквах.