***

Когато щастието ти е
затворено в малко съндъче,
пазено от деветте кръга на ада,
да се бориш да намериш ключа
е препятствие.
Да се усмихнеш е трудно,
но да обичаш е по-лесно.
Надявайки се всеки следващ да държи ключа,
но всичко отвътре им е изгнило.
Опит след опит,
Опиат след опият.
Изливаш
алкохол, кафе, чувства.
След всеки провал
се опитваш да красиш лицето си с усмивка,
но само го грозиш защото е фалшива.
Щастието е мъгливо,приглушено,
но го има.
То е като онази малка светлинка в тунела, опитваща се да изгрее,
но не може заради стената, която си издигаш.
Но видиш ли усмивката си
на детето си или
маслиновите очи на любимия
на беззащитното същество, което сте създали,
което също като теб ще се бори
и няма да спре преди да победи.