нежно седи
на врата на баба
красивата златна
верижка
с кръстче.
от дете си я спомням.
по средата завързан
сякаш нарочно възел.
"преди да умра,
ще го разплета, чеде
и ще ти я подаря"
казваше баба и
продължаваше да гледа
с насълзените си сини очи
поредния турски сериал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар