Щастливата ми тениска все още мирише на теб.
Беше толкова студено,
но в малкото купе с теб се потяхме
в топлата смесица от емоции,
енергии и какво ли още не.
Гласа ти беше
толкова различен,
толкова нетърпелив,
дори припрян, режещ, но незаменим.
Рисуваше с него.
Шепнеше и с всяка следваща дума ме убеждаваше че съм твоя.
Трябваха ми много думи.
Погрижи се да оставиш
трапчивия си,
силен аромат навсякъде по дрехите ми, косата ми, врата ми, ръцете ми, устните ми.
Благодаря.
Надявам се да не трябва да забравям тази миризма на...теб скоро.
Искам да останеш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар