Дежурната мъжка вълнена риза, разкопчана до полувина, беше на мен. Косата -рошава, несресана. И малко от очната линия се беше размазала. Черния молив вече беше изтрит. Явно беше че ще си лягам. Не знам защо се гледах в огледалото. Въпреки, че беше голямо, аз гледах само лицето си. Първо видях себе си или приличаше на мен - на изградената ми представа за себе си. Ама после се загледах. Гледах много време и сякаш виждах някого другиго. Ей богу, каква ли гледка съм била отстрани. Вгдеждах се повече и се намирах някак... как да кажа... красива. Мина ми бързо. Придължих въпреки, че почна да ми се вие свят от собствения ми образ. Чувствах се луда и ми хареса. Иска ми се да имам нещо лудо в главата, за да съм различна. Хората са такива еднакви всички и аз май съм като тях, ама не искам. Лудите имат предимства - имат жълта книжка. Тесногърдите хора стоят далеч от лудите. Те пък всяват респект и носят каквито си дрехи поискат. Искам да съм луда и да не ми пука. Ама не може.
Няма коментари:
Публикуване на коментар