Камъче

Винаги съм се възхищавала на хората, способни да привлекат вниманието ти на публично място.
То не трябва много, просто някои нямат смелост. Този път бяха едни сини усмихнати очи и..  тази руса къдрава коса..
Направи много обиолки. Спрях да броя след десетата. Тогава беше времето когато осъзнах, че е нарочно.На няколко сантиметра от жълтата линия и няколко метра от мен риташе  камъче. Откъде намери камъче в метрото? 
Дали си знаел, че ще видиш някой също толкова странен колкото теб и си сложил камъче в джоба?  
Може би съдбата е тази, която е поставила това същото камъче на перона.
Видях как не можа да прикриеш половинчата си усмивка, аз прикрих моята и ти погледна надолу.
Качи се от моята врата, аз слязох-ти остана.
Сигурно няма да се видим пак, но аз ще помня, камъчето в метрото и очите, на които беше изписано детско щастие.